Православната църква отбелязва Лазаровден, празник, който предшества Великден и се свързва с настъпването на пролетта. На този ден, по традиция, хората събират зелени върбови клонки, които се използват за украса на вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).
Лазаровден или Лазарница носи името на Свети Лазар, който според Новия завет е ученик на Иисус Христос и брат на Марта и Мария-Магдалина.
В една от най-известните библейски истории, Иисус възкресява Лазар от гроба, връщайки го към живота. Според преданието, Лазар живее още 30 години след това и служи като епископ на град Китон на остров Кипър. Името „Лазар“ се асоциира със здраве и дълголетие.
На Лазаровден се изпълняват традиционният обичай лазаруване и поминалните обреди. В някои части на България, особено в Североизточна България, съществува вярването, че на Връбница „освобождават“ душите на умрелите от гробовете.
За да изразят уважение към починалите, хората провеждат Лазарската задушница, специален поминален обред.
