Българската православна църква отбелязва Сирни Заговезни, които се провеждат точно седем седмици преди Великден. Този ден е известен като време, в което хората си прощават и просят прошка преди началото на Великия пост.
Последната неделя преди Великия пост е момент за консумация на блажни храни – млечни, яйца и риба, преди да започне постният период, който завършва в навечерието на Великден – Възкресение Христово.
По традиция хората се събират, за да си кажат от сърце: „Прошка давам! Моля за прошка!“ или кратичкото „Простено, прости!“
Друг обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като изгорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича също и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Също много популярен обичай е хвърлянето на стрели. Всеки младеж изстрелва с ръчно изработения от него самия лък запалена стрела в двора на дамата, която е избрал за своя любима.